180 км/ч. Магистрала. Преди залез, летен залез. Приятелство. Музика. Металика. Значение има. Точно сега. Искам да кажа: О, миг, поспри! Не бива, за да не е последен, да има още. Сърцето ми понесе тази любов...

Ти

Прочиташ хиляди изречения, съчетани в истории, романизирани и превърнати в епоси. И изведнъж /съзнавам, че намесвам Ремарк/ прочиташ фраза и тя разкодира, разчленява, провокира и отключва твое чувство, изпитано преди хилядолетия в душата ти. Може би си спомняш, възстановяваш или предсказваш събития, свързани с теб и другите, и божествата, и Бога. И се молиш, и просиш, и искаш да разбереш, защото душата ти крещи за отговор, и какъв е той, и нужен ли ти е.

Цитат от "Californication"  - "Мъжествеността й е само метафора."

Откраднато и споделено

Никога не крада чужди мисли и фрази, но днес я откраднах с разрешение от автора, който пожела да остане анонимен: "Мене интелектът ме възбужда!"

Удивително, нали?!

Времето, когато знам, че идваш към мен, и поради това мислиш  за мен, времето, в което идваш към мен и мисля за теб, е времето, в което копнеем един за друг. Заради това време живея!

Ако ще се давиш, поне да е в красота!!

Ако в търсенето на себе си загубиш себе си, си загубен!

Самотата е функция на егоизма

Не искам да съм сама!

Празнота

Небето е облачно.И добре, че е. Защото ако в този момент пада звезда, аз няма какво да си пожелая...

Обичам начина, по който ме научи да облизвам думите

Жизнените сокове на Любовта се изливат, когато Тя достигне предела си. Скоростта на изстрелване на желанията е оргаистичното тържество на мисълта и плътта. Те се събират в една същина и пастта на всепоглъщащото Време ги впримчва в екстаза на скуката...

В тъмносиньо

Очакването прераства в болка. Чудото на несбъднатостта е реактив, който намалява обаче вярата в сбъдността. Умората е факт. Тя е и моя и твоя. Наша? Не, съдбата има има извратено чувство за хумор.

А като изкажеш, това което мислиш, те убива!
о б и ч а м

Моят копнеж

Признателността се превръща в любов за цял живот. Как копнея да целуна устните, които поучават с любов!...

Един оцелял повече!

Литературата е сериен убиец. Убила е в себе си и чрез себе си много личности. Дори и някой да не е на върха на художествеността, щом посяга към писането като към своя съдба, трябва да му се подаде ръка. Един оцелял повече!

Разкриване

Има съдбовност в някои от дните! Ако нишките на съдбата са заплетени с умисъл и преднамереност, то дни като този ги разплитат и ти разкриват замислен отдавна капан. Преди повече от двадесет и седем години, под искрите на падаща звезда, неосъзнавайки, че това е единствено желание, и друг път звездите може да падат невидими за мен, си пожелах среща с човека, който дори и не подозира, че извая светогледа ми и сътвори от мен това, което всеки би сметнал за човек.

Оттогава негови подобия ми разкриваха безсмислието на взаимността, търсенето и сълзите. Изчетените страници нямаха сили да ме убедят, че виното е по- неистинско от тях...

И има сбъдване, поверието е вярно! Но какво да правя сега? Как да съдя детското, наивното, смуглото си желание, което е недостатъчно?!  Днес искам много повече от това, но звездите не падат, стоят закрепени на неразбиращото небе и дори нямат наглостта да ми се надсмеят...

Задъхвам се...

Задъхвам се от жажда за любов, от копнежа да докосна светлината на имането. Задъхвам се от думите, които искам да видя. Задъхвам се от невъзможност. Задъхвам се от сухотата под езика ми, неспособен да назове щастието си. Задъхвам се...

Мигът на Ендимион, разкриване, красота, потрес

"Ето това е животът. Всичко все едно и също - единият чака другия, а него го няма и няма. Винаги някой обича някого по-силно, отколкото го обичат.

И настъпва час, когато ти се приисква да убиеш този, когото обичаш, за де не те измъчва повече. На този свят не бива да обичаш прекалено силно."

От разказа "Сирената" на Рей Бредбъри /в сборника "Тайнственият триъгълник"/

"Всеки своя пътека си има,

всеки бърза и търси човека"... - Пеньо Пенев

Благодаря

Заклинание

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Николай Христозов

Нищо общо

Гениалният Станислав Йежи Лец казва: "Хора, които нямат нищо общо с изкуството, не бива да имат нищо общо с изкуството". 

Бих искала да перифразирам почти толкова гениално :"Хора, които нямат нищо общо с образованието, не бива да имат нищо общо с образованието"!