Имаше такова изречение навремето :
Когато някой си отива, не можеш с нищо да го спреш. Когато виждаш, че една любов умира, не можеш с нея да умреш...

Кръгът е съвършената фигура...

Обожавам Пърси Биш Шели и неговата "Философия на любовта"

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
        защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
        ако не ме целуваш ти?

1820

Да е покрасиво

"По лепоте." Така свети Евтимий Търновски иска да бъдат нареждани думите - красиво. ("Лепоте" е хубава дума в езика ни в миналото.) Защо живият език да не бъде красив! Защото ние сме тези, които трябва да продължат неговия живот. Богатството не бива да се губи, а трябва да се умножава! ХV век не бива да изпреварва ХХІ.

Възможно ли е ???

Някаква годишнина от голяма революция. И колкото годишнините да са общи и колкото революциите да са масови, а тяхната цел е да променят света, не бъде ли променен света на човека и то от самия него, самообмислено, доброволно и с воля за промяна, нищо няма да се промени, за съжаление, никога!

Има ли отговор?

     Кой е първообразът на Кронос?  Или той е първообраз?! Защо поглъща децата си и какво значи Времето, което поглъща всичко? 
Защо се носи изразът, че ако децата не убият родителите си, родителите убиват децата си, и защо запетаите са важни - искам отговори!

Неизбежно

Има етапи от живота, в които толкова добре познаваш някого, че не искаш да си го познавал!

"Последните стават първи". А никой не си дава сметка, че това е първенството на много труден и дълъг път, изпълнен с усилия и самовътрешно съграждане на личността, обсебила намерението на духа да бъде!

Не надежда, а действие!

Не се надявайте, действайте сега, защото това е начинът да променм света. Надеждата е изчакване и губене на време. Надеждата е добра само когато искаме прошка от самите себе си, когато сме навредили на самите себе си. Изгубеното не се връща, нещо се откъсва от теб завинаги и надеждата те успокоява, но сила, по - могъща от човека - Бог, ни дава напътствие и продъжаване по трудния път!

Няма нищо по-страшно от това да сгрешиш и да загубиш  доверието на човека, когото обичаш безумно. И после нищо не връща сиянието на слънцето, което е било в пазвата ти, а ти си го удушил с прекалено жестока прегръдка. Разкаянието може ли да зърне времето и светлината?

Ние все страдаме по несбъдваемото, но колко ли голяма и непоносима ще е болката, ако то ни се случи ???

Така ме привлича римският начин на живот, истинските, благородните неща. Те са имали храна и напитки, бани и пътища, любов и философия в изобилие и е било чест да могат да се наслаждават!

Как да заключа душата си, да не бушува, да спре да иска и мечтае?

Върховете са не само достижение на географския релеф, но и на човешката душа!

Любов ...

Любовта не е само в лицето на този, който ти се усмихва, който ти обещава вечна любов. Има неща, които така разтреперват струните, че най-напред им се струва някаква разбита мелодия, предизвикваща смях. После някой се вслушва и се разочарова от самия себе си, друг се мъчи да изсвири нотите, трети се мъчи да нагласи стих. И все един от всичките не знае, клавиш ли е натиснал, буква ли в клавиатурата, струна ли в китарата, или просто е стъпил на паважа и е погледнал, и е срещнал поглед, в който се чете любов.

Вълшебна и магична е силата на водата, която извира от дълбините на недрата на Земята майка и носи тайните, и ги разказва на децата си, на камъните, на слънчевите лъчи. 
Любов!

и това го има...

Многодумието, многодумстването, словоплетстването, синтаксистворенето, пунктуационстванегубенето, патосизискването, словоненамирането, метафороблудстването, славоизискването, парихарченетонапразДно, ПОГРЕБВАНЕТО НА ПОЕЗИЯ...

Ако отчаянието и очакването се чифтосат, ако мечтата се разбие в сбъдването, ако мисълта можеше да се възпротиви на напрегнатостта, ако умът можеше да чака, ако смисълът имаше смисъл, ако обичта можеше да е кратка, ако чувствата се подчиняват на опита, ако имането се задоволи с достатъчността, ако ефирът поглъщаше копнежите, ако алхимията превръщаше златото в любов, ако целувката покриваше сълзите, ако можех да ти кажа, че Те обичам!...

Мечта

Мечтата е също форма на живот.

Към творците, към тебе Венилина! Творецът има необходимост от комфорт, разбиране и дори неспирни аплодисменти. Но истината е, че това, което ги прави истински, творящи, виждащи, създаващи, впечатляващи, е страданието, болката, търсенето и лутането. Всяка сълза е образ, бръчка, дума и послание, и ако го чуеш ти, ще го чуят мнозина. Славата идва или не, независимо от теб. Брънката във времето изщраква и те изстрелва на върха, или години след смъртта някой те обявява за гений! На ТЕБЕ ТИ ОСТАВА ЕДИНСТВЕНО ДА ТВОРИШ!!! УСПЕХИ И ПОКОРИ СВЕТА!

Единствената смислена връзка между живота и смъртта е Любовта!...

Прах на вятъра

Нищо повече няма значение, когато обещаното остане неизпълнено. Остава само прахът на разбитото  несбъднато...

Нищо не убива мислещия човек така, както осъзнаването на безсмислените неща, които го карат да върши!

180 км/ч. Магистрала. Преди залез, летен залез. Приятелство. Музика. Металика. Значение има. Точно сега. Искам да кажа: О, миг, поспри! Не бива, за да не е последен, да има още. Сърцето ми понесе тази любов...

Ти

Прочиташ хиляди изречения, съчетани в истории, романизирани и превърнати в епоси. И изведнъж /съзнавам, че намесвам Ремарк/ прочиташ фраза и тя разкодира, разчленява, провокира и отключва твое чувство, изпитано преди хилядолетия в душата ти. Може би си спомняш, възстановяваш или предсказваш събития, свързани с теб и другите, и божествата, и Бога. И се молиш, и просиш, и искаш да разбереш, защото душата ти крещи за отговор, и какъв е той, и нужен ли ти е.

Цитат от "Californication"  - "Мъжествеността й е само метафора."

Откраднато и споделено

Никога не крада чужди мисли и фрази, но днес я откраднах с разрешение от автора, който пожела да остане анонимен: "Мене интелектът ме възбужда!"

Удивително, нали?!

Времето, когато знам, че идваш към мен, и поради това мислиш  за мен, времето, в което идваш към мен и мисля за теб, е времето, в което копнеем един за друг. Заради това време живея!

Ако ще се давиш, поне да е в красота!!

Ако в търсенето на себе си загубиш себе си, си загубен!

Самотата е функция на егоизма

Не искам да съм сама!

Празнота

Небето е облачно.И добре, че е. Защото ако в този момент пада звезда, аз няма какво да си пожелая...

Обичам начина, по който ме научи да облизвам думите

Жизнените сокове на Любовта се изливат, когато Тя достигне предела си. Скоростта на изстрелване на желанията е оргаистичното тържество на мисълта и плътта. Те се събират в една същина и пастта на всепоглъщащото Време ги впримчва в екстаза на скуката...

В тъмносиньо

Очакването прераства в болка. Чудото на несбъднатостта е реактив, който намалява обаче вярата в сбъдността. Умората е факт. Тя е и моя и твоя. Наша? Не, съдбата има има извратено чувство за хумор.

А като изкажеш, това което мислиш, те убива!
о б и ч а м

Моят копнеж

Признателността се превръща в любов за цял живот. Как копнея да целуна устните, които поучават с любов!...

Един оцелял повече!

Литературата е сериен убиец. Убила е в себе си и чрез себе си много личности. Дори и някой да не е на върха на художествеността, щом посяга към писането като към своя съдба, трябва да му се подаде ръка. Един оцелял повече!

Разкриване

Има съдбовност в някои от дните! Ако нишките на съдбата са заплетени с умисъл и преднамереност, то дни като този ги разплитат и ти разкриват замислен отдавна капан. Преди повече от двадесет и седем години, под искрите на падаща звезда, неосъзнавайки, че това е единствено желание, и друг път звездите може да падат невидими за мен, си пожелах среща с човека, който дори и не подозира, че извая светогледа ми и сътвори от мен това, което всеки би сметнал за човек.

Оттогава негови подобия ми разкриваха безсмислието на взаимността, търсенето и сълзите. Изчетените страници нямаха сили да ме убедят, че виното е по- неистинско от тях...

И има сбъдване, поверието е вярно! Но какво да правя сега? Как да съдя детското, наивното, смуглото си желание, което е недостатъчно?!  Днес искам много повече от това, но звездите не падат, стоят закрепени на неразбиращото небе и дори нямат наглостта да ми се надсмеят...

Задъхвам се...

Задъхвам се от жажда за любов, от копнежа да докосна светлината на имането. Задъхвам се от думите, които искам да видя. Задъхвам се от невъзможност. Задъхвам се от сухотата под езика ми, неспособен да назове щастието си. Задъхвам се...

Мигът на Ендимион, разкриване, красота, потрес

"Ето това е животът. Всичко все едно и също - единият чака другия, а него го няма и няма. Винаги някой обича някого по-силно, отколкото го обичат.

И настъпва час, когато ти се приисква да убиеш този, когото обичаш, за де не те измъчва повече. На този свят не бива да обичаш прекалено силно."

От разказа "Сирената" на Рей Бредбъри /в сборника "Тайнственият триъгълник"/

"Всеки своя пътека си има,

всеки бърза и търси човека"... - Пеньо Пенев

Благодаря

Заклинание

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Николай Христозов

Нищо общо

Гениалният Станислав Йежи Лец казва: "Хора, които нямат нищо общо с изкуството, не бива да имат нищо общо с изкуството". 

Бих искала да перифразирам почти толкова гениално :"Хора, които нямат нищо общо с образованието, не бива да имат нищо общо с образованието"!

Имам САМО три желания

Сияние

Какво състояние е това? Дава ми криле, кара ме да боравя с клишета, но в тях има нещо така вълнуващо ново! Мечтая, не чувам околните, не виждам друго освен любимото лице, всички ме питат каква е причината да сияя така. А аз гледам през пространството и не мога  да разбера сама себе си...

Понякога е трудно да разбереш, много трудно защо неразбраният е неразбран!... А е разбираемо за разбиране от разбраните.

Перверзията е всеобхватна, по- обхватна от корупцията и по - всемогъща от страха. Какво прави честният човек!

"Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си."
Конфуций (551 пр.н.е — 479 пр.н.е.)

Това вече наричам перверзия

До сега съм приемала много несъответствия между реалното и фикцията, но преживяванията, впечатленията и натоварването в последните дни промениха представите ми за нещата. Някой, на когото му е работа и му се плаща за това, не прави разлика между разказите "По жицата " и "По жътва". Е, аз съм перверзна, че я отразявам (разликата)...

Неуважението към точността, прегазването на обичайно приемливите и непротиворечащи на нормалното мислене и знание позици, са вече перверзия.

Не е ли ясно?

Буквализмът не е идеализъм! Буквалното следване на правилата, без да се отчита човешкото, си е схоластичен схематизъм.

Дали, или... или?

Нито земетресение, нито бъдеща смърт може да се предскажат. Кой на какво вярва и се надява? Единствената катастрофа е неграмотността!

Може ли мечтите да имат лице

На любовта са подвластни всички...

"От малко съм доволна аз.
Ще минеме щастливо,
да има къшей хляб за нас
и в чашите ни пиво."

Робърт Бърнс

Превод от английски: Владимир Свинтила
 

За компромисите и добротата

Най-страшно е чувството, че си предал сам себе си, щом си позволил компромис с хора, които много добре знаеш, че са непочтени. 

Трудно е да чуеш "Не може сега"

Отхврлянето е пагубно. Отива си частица от тебе, която се е надявала да бъде искра. Оказала се е фишек, който не е запалил дори гащите на... Да продължиш? О, всеки те съветва да се възпламениш отново. Приказката за "Огнивото", прекрасна, но ти не живееш в приказка и този път си просто проза...

Смелост или илюзия

Красиви са думите на влюбените. Красива е смелостта да търсиш любов. Но когато знаеш, че са предназначени за други, ти остава да си щастлив, че Тя все някъде там съществува и ти можеш поне в книгите да прочетеш...

Продължение

-         Вземи ме! – удавям в сълзи молбата се.

-         Зная, че не го искаш!

И образът му се размива по разплаканите ми очи.

            Часовникът удари два.

-         Изгарям от желание, желая устните ти, ръцете ти!

Първи петли.Той изчезва и знам, че не е завинаги.

Искам да съм самодива, която не може да обича. Която никога не се е влюбвала в мъж, не може и не иска да го задържи. Искам да съм женски паяк и да убивам мъжките преди да съм ги обладала.Искам да разбивам сърца на коравосърдечни и бездушни красавци. Идва час на пълна тъмнина. Там метаморфозите губят смисъл, думите зловещо се гърчат от безсилието на ума, а той се лута в лабиринти от тревожни погледи.

Удря три, после четири. Два  напразни  удара. Удари, тържествуващи над безсмислието.

С петия удар влетяват през тунела със самонадеяността на влюбена хлапачка. От светлото болят очите. Уморените мигли пречупват желанието ми са спя. Сънят е най – сладък на разсъмване. Затова ме поглъща като Хронос. В стомаха му е уютно. Усещането за отколешно присъствие на титаните е предизвикателство и за ума,сърцето. 

Нежна е нощта

Аз съм влюбена в теб. Позволи ми да те наричам " моя любов".  Приближи се. Остави ме да почувствам дъха ти. 

Това означава, че и ти ме обичаш!

                                                     От филма "Нека да почувствам дъха

Светъл ден Гергьовден!

Има няколко имена, които са ми много скъпи, но най-скъпото ми е Георги. Защото ако има сладка победа, тя е да победиш победителя! Наздраве!

Аз не искам да бъда убиец

Леко съм притеснена, доколкото този израз е уместен въобще в контекста на това, че досега съм мълчала. Желанието да убиеш, изразено в най- тривиално ученическо съчинение, говори за дълбоки психологически проблеми, които един ден/не дай , Боже, ще покажат, че вече са  били родени/. Не разбирам родител, изоставил дете доброволно, а и не желая, защото въпреки богатото си въображение не мога да му дам оправдание, но може би всеки от нас трябва да чете "Индже " на Йовков и да мисли...
В един роман детето изразяваше болката към изоставилия го баща с думите "Аз ще те убия в сърцето си!", а той какво мисли, много искам да чуя!...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

-         Накъде вървиш, скитнице ?

-         Върни се броднице !

-         Върви си, блуднице !

Шепот, викове, молби кънтят около мен. Пътеки, треви, звезди усещат присъствието ми като остра болка и нежна ярост ту ме изтласква към нищото, ту ме приласкава в скута си.

-         Ела, любовното биле е разцъфнало за теб.

-         Ела, аз съм удоволствието, за което тялото ти тръпне.

-         Ела да вкусиш от екстаза на забраненото.

Езиците – изкусителки ме близват с отровната омая. Екстазът от най – желания трепет на сливането изпепелява и тялото, и душата. Да се любиш с вятъра, в шума на ехото, да отеква викът на щастие след най – сладката омая, е пропастта преди изкушението.

-         Не ни оставяй сами, магьоснице !

Били са някога сами. Аз винаги съм сама. Аз съм тази, за която не е отреден избраник, с когото да споделя живота си. Самотата не е порок, тя е врата към самия себе си. Врата, която се отваря и затваря само от вътре, и чието резе отдавна е покрито с ръжда. Никой няма да я отвори. Защото аз не искам.

            Часовникът удари един. Нощта в най – дълбока доба копнее да проникне в душата ми. И беше нощ и ще бъде ден. Тя е лукава и ми изпраща изкушение, на което не бих могла да устоя. Лицето на най – желания от мене мъж. Неговият глас, неговият ум.

-         Отвори ми! – простенвам.

-         Не!

Моля го :

-         Пусни ме!

-         Не!

Боли

Има много събития, хора и състояния, които са способни да помрачат недотам слънчевото ми ежедневие. Но когато видя болката, изпитана от интелигентен и ерудиран човек и творец, породена от абсурдността на нечие безумие, изпитвам и аз сърдечна, на чисто физическо ниво болка, като своя.

Объркана съм

Една наранена душа поиска да стана нейна майка... Това е толкова шокиращо нежно и страшно. Не знам как се става майка на душата. Майката замества ли се? Може ли да повярва някой, че от днес има нова майка...

И има...

Метафората е другост, и прякост,, и смисъл, който само аз разбирам и нося...И пак споделям, че една падаща звезда ми обеща...

Думата

Послушанието винаги ме е плашело. Обичам бунтарите и тези, на които езикът им е остър. обичам словесните шедьоври дори в обикновеното ежедневно общуване. Напоследък, естествено че си имам лична причина за това, се замислям върху думата, как да бъде изкована, украсена, точна. Осъзнах, че думата е като жената - обича да е Единствената! 

Томина неделя

Днес, май не греша, е Томина неделя. Често аз самата използвам шеговито израза "Докато не видя, не вярвам", въпреки стабилната ми вяра. И все пак усещането, че вярата - това сме ние самите, е път напред и нагоре.

Изпусната дума

Времето управлява часовника. Всяка изтекла минута ни отдалечава от нещото, наречено от нас щастие, и ни приближава към края на съня. Как да поправиш минутата на грешната дума, как да върнеш стрелката, за да не излезе вече казаната дума. Как да убедиш другия, че не си толкова глупав, или все пак си...

Къде сме

Дали греша като си мисля, че пътят към Аз е път към другите? 

Ревност или баклава

Сладостта е много вкусна. Подправените екзотични приятности горчат. Няма точен предел на раздвоението конкретност или символ. Конкретността е толкова много значеща, че става символ. А аз съм конотат...

?!?

Имам спомен.
Имам мечта. 
Познавам Любовта...
Моят спомен.
Моята мечта.
Къде е Любовта?...
И топлина, и светлина,
и някак празнина...
Очакване...
Далечина...
И? Искам си моята душа!
А тя ... очаква Любовта.
И забравя спомена,
и не мечтае мечта, 
...проси.
Вече са й пускали...
камъче в дланта... 

продължение

Бях ужасена от това,  че може би ще видя така целия си живот, последователно и в детайли. Разказвали са ми, че това се случва след като настъпи смъртта. Странно е и това, че в минутите на раждането мисълта за смъртта е така отчетлива. Тя възпира порива за безсмъртие и отрезвява илюзията за вечност.

         В този момент  силна ръка ме повлече към друга врата. Душата ми се устреми към разливащата се топлина  на познат глас. Сега разбрах, че чувството, че винаги си познавал някого, не е имагинерна. Вибрациите на душите ни пулсират извън времето и пространството. Това ни дарява с умението да се любим с поглед, с мозъците изпитваме върховната наслада от най – първичния порив между мъжа и жената. Вечният живот не е безнадеждна  илюзия, а надникване в безпределността на нашата любов.

            Достолепието принадлежи единствено на душата. Всеки от нас има свое дърво на живота. На моето са извезани тайнствени знаци. Ако успея да ги разгадая, ще получа най – желания от нас, смъртните, дар – вечната любов.

            Предстоят ми още много пътувания, докато стигна до него. Много пътеки жадуват да ги обходя  с надеждите и мечтите си, много звезди  очакват въздишките ми, много луни копнеят душата ми да се разпилее на хиляди частици, за да превърнат всяка от тях в свое око.

                                        ***

Усещеане за нова пролет

Пролетта настъпва неумолимо. Неизбежно настъпва Новото!

НЕОЧАКВАНО

За първи път чувам думите, които не просто всеки влюбен и обичащ иска да чуе, но точно тези, които аз искам да ми бъдат казани!  И въпреки че знам, че няма как да са отправени към мен, съм щастлива. Познах Любов!

Предстои Възкресение

Какво е Възкресението? Път или Съвършенството на Живото, или тържеството на единството на Духа и Плътта? Или всичко това и още много, каквото не можем да си представим?


Улавям се, че задавам въпроси, питам. Интуицията отговаря, книгите ми отговарят и все не ми е достатъчно. Сигурно заради несъвършената ни човешка същност да искаме той да бъде категорично единствен - Отговорът!

Въпроси "ин мемоариам"

   Толкова много думи умират - мислени, недоизречени, чужди.Къде е Гробището на думите? Къде е мястото, достойно да приюти живота - Слово? От какво е направена пръстта, която ги заравя?
   Мястото е свещено, приютило езика и мисълта. А неродените? Аборта на мисълта?Къде погребват некръстените думи? 
   Къде живее и умира Словото?

Мисля си...

    Напоследък ми се случва да наблюдавам как групички се обединяват срещу някого, когото виждат като различен, като по- слаб. Впрягам всичките си усилия да обясня, поне на децата, че хуманността ни е обрекла да помагаме и да уважаваме личностното пространство на другия, какъвто и да е, щом не причинява зло на други същества. 
   Не съм достатъчно убедителна. У тях инстинктите са по- силни. Никой не се е извисил, унижавайки другите. Как мисълта да въздейства на инстинкта? Как разумът на хуманността да победи жестокостта? Та не сме дива природа, за да хвърлим най- слабия на хищника, за да го изяде, а ние да отървем кожата. Или не съм права?!

Лесното е фикция. Най – трудно е обаче да решиш, че има лесна орис. Като мощен водопад ме заля откровението за самата мен: Любовта е в мен. Топлината е в мен. Светлината е с мен. Имах Божественото. Имах силата да го понеса. Молитвата получаваше осезаеми, видими образи. Като в кристално огледало,като в магическо кълбо виждах това, което ме очаква. Нишката между минало и бъдеще бе неоново осветена и чувството, че съм знаела какво ми предстои, ме изпълни с още повече вяра. Водопад от вяра. Нежна и силна женска ръка изливаше върху ми струи вода и аз попивах жадно всяка капка истина. Бях кръстена. С вода бях посветена във вярата и тя щеше да проправя пътя ми нататък в търсенето на световете вътре в  мен. Напред вече звучеше нагоре, а трудно – като изпитание.

Уроците не се дават. Те се постигат, изстрадват,отстояват. И времето има друг смисъл, друга паралела, друга посока.Към онова, което назоваваме Единното Красиво. Към началото и края на един сън, към изгрева и залеза на една мечта.

На пътя имаше и други пътници. Те не се виждаха един друг, като че всеки вървеше в свой коридор, обграден и изолиран от останалите. Бях единствената, която се стремеше към друго човешко същество, към нечие  присъствие. Те са ми близки. Чувам техните мисли и мечти. Защо са сами? Защо аз да бъда сама? Заля ме нов поток. Усещах присъствие до себе се – най – желаното, най – скъпият за мен глас прошепна :  “С теб съм “! Не беше необходимо да ми казва, че винаги е бил и ще бъде с мен, защото ЗНАЕХ, че е така.Това, че вече бяхме двама, улесняваше пътя.Но за кратко. Трудността отстъпи на обикновеното усилие.

Тази мисъл отключи една врата. Странно – на пътя имаше врата, а от двете й страни бдяха две сови. Отгоре като арка се беше извила змия, а езикът й искреше синя струя светлина и електричество. Пожелах вратата да се отключи. Тя го стори толкова естествено, че не смути  ничие спокойствие. Очаквали са ме. Намерих се в сумрачен коридор, от двете високи страни на когото висяха безброй много часовници. Първият показваше часа и минутата, в която се бях родила. Виждах  майка си да лежи упоена, и след като се пробужда,  да пита за мен. Явно аз съм бебето, което плаче неистово, недоволно, че се е появило на света. Майка ми е твърдо решена да ме убеди в обратното. Ласките й са единствената ми връзка с непознатия и колкото и клиширано да звучи, враждебен свят. Стрелките показват три часа следобед. Три е свята цифра.  Белязана е със съвършенство, управлява стремежа към него. Събира в себе си минало, настояще, бъдеще. Тук, там, някъде. Раждане, живот, смърт. Аз съм, била съм и ще бъда, щом съм преживяла раждането. Била съм дъщеря, ще бъда майка и баба. Може би един ден...

        Секундите летят, минутите преминават през стрелките и се мъчат да попречат на времето. То обаче няма нищо общо с часовника. То носи света и го потапя в битието. За  първи път засуквам майчиното мляко. Малкото телце започва да вибрира от концентрираната  жизнена енергия. Наистина ако бебетата можеха да разсъждават, биха останали завинаги в майчината утроба. В този потресен и побъркан от сензации свят, единствено би впечатлило някого, ако някое пеленаче намери начин да разкаже истината за раждането. Бихме научили внушителни факти от вътреутробния живот, както и за шока от несъответствието  между намерения, скрити надежди и празно бъдеще. Единствено вярата ражда живот, а тя идва доста по – късно. Преживяло екстаза на създаването си , малкото същество доказва несъзнателно на света, че любовта ще го спаси от предсказаното му разрушение. Най – осезаема в болничната стая  в родилното е целувката на мама. Всичко останало е размисли, на които животът те принуждава впоследствие. Тази мисъл отекна в последната отмерена минута от този часовник

  Страданията като че ни съпътстват не само през Страстната седмица. Оживяват винаги, когато нараним себе си или друг. Но не спираме да го искаме и не искаме да го спрем. Страданието ни е по- близко от щастието, а щастието ни е някак си страдалческо. Докато не настъпи онова безчувствено състояние, от което ако крещейки не избягаме, ще ни убие по особено жесток начин.
   Остава ни  надеждата, безумната, изгаряща ни надежда да бъдем непоправими оптимисти.